Традиционно
в СЭВ разработка и производство накопителей на магнитных носителях
были "закреплены" за Народной Республикой Болгарией. Многие
из Вас, наверное, помнят и шутку про 16-ю республику и анекдот про
"Курица - не птица, Болгария - не заграница". Поэтому мы
стали догонять Болгарию
перенимать болгарский опыт.
Традиционно
в СИВ разработката и производството на запомнящи устройства
на магнитна
основа са били „закрепени“ за Народна Република България.
Много от Вас, навярно, помнят и шегата за 16-та република и вица за „
Кокошката не е птица, България не е чужбина“. Затова ние
започнахме да
догонваме България,
приемайки българския опит. ( y tu mamá también –
б.п. - моля да ме извините)
В НРБ с производството на твърди дискове се занимавал заводът за Дискови Запомнящи Устройства (ДЗУ – Стара Загора), в състава на Обединени Заводи за Запомнящи Устройства (ОЗЗУ) на държавното обединение ИЗОТ. В интересуващия ни период ДЗУ е произвеждал следните запомнящи устройства: ЕС5300, СМ5508, СМ5509. Следва да се отбележи, че в завода ДЗУ се е извършвало само сглобяване на запомнящите устройства, отделните възли са се произвеждали от други заводи на обединението[4]. Произвежданата от ДЗУ продукция е съставяла от 100% до 85% HDD, произвеждани в страните на СИВ (включително Китай)[4]. В последствие ДЗУ е извършвал производството на сменяеми твърди дискове slim 3.5" за американската компания Kalok, магнитни глави за запомнящи устройства и сглобяване на запомнящи устройства 1.8" за същата фирма [5],[6],[7]. По настоящем ДЗУ е част от обединението VIDEOTON[8]. ( трябва да отбележа, че в оригинала на този абзац има едно безмозъчно copy paste, което води нормалния читател в заблуждение, така че, още веднъж - y su madre también б.п.)
ЕС5300
(5 мегабайт, два диска, четыре головки, 153 цилиндра)
Практически пълно копие на Seagate ST-506. Първоначално предназначен най-вече за ИЗОТ 1037С (ПЭВМ ЕС1832). Предавателните тестове на ЕС5300 и ЕС1832 са се провели през февруари 1986 година (възможно е даже заедно). Независимо от сходността с оригинала (ST-506) платките са съществено преработени. Като двигател за въртене на дисковете са се използували и оригиналния двигател на западногерманската фирма Papst (непосредствено вземаща участие в разработката на оригиналния ST-506[9]), а също и двигателят с маркировка "4E751401", навярно българско производство. При това в по-късните модели на българските HDD са се монтирали и двата типа двигатели, поради това не може да се каже, че този или другия вид са се използували в първите серии, а после са били заменени. Срещал съм само запомнящи устройства произведени през 1987 година (макс. сериен номер 6xxx) и през 1988 (макс. сериен номер 90xx). Произвеждан ли е този диск през 1989 година и по-късно не ми е известно.
Във всички български HDD вместо контактни конектори се използуват конектори тип IDC. Разумно обяснение на този факт не успях да намеря, освен твърде фантастичната хипотеза, че някой от представителите на Seagate, по приятелски, оказвал помощ на българските разработчици и затова била въведена подобна защита от конкуренцията.
От типичните при възстановяване неизправности трябва да се отбележи образуването на ръжда в електромагнитната спирачка (на снимката "Вид отдолу със снета платка" тя се намира непосредствено над двигателя въртящ дисковете), спираща дисковете при изключване на захранването. При това механизмът издавал характерен звук.
(б.п. следват първа част картинки тук: http://it-history.ru/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B6%D1%91%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8)
Документация:
Практически пълно копие на Seagate ST-412, който е развитие на ST-506. Както и в американския оригинал за сметка на новите глави, двойно е променена напречната плътност на записа, съответно и количеството цилиндри, позволяваща двукратно увеличение на капацитета на запомнящото устройство при практически непроменена конструкция. Както и в оригинала, управляващата платка се сдобила с микроконтролер Motorola MC68705P3S (керамичен корпус, UV EPROM), а в последствие с българския аналог СМ650Р-09 (пластмасов корпус, масков PROM). Използуването на микроконтролер позволявало не само да се опрости стартовата проверка, но и да се организира пакетно преместване на блока с глави когато микроконтролера е запомнил съответнато бройка сигнали STEP от компютъра и извършвал съответното количество премествания. Както и в оригинала не е използувана спирачка за въртящия двигател. В CM5508 се използували същите два типа двигатели за въртене на шпиндела, като и в ЕС5300.
В СМ5508 са се използували два типа покрития на магнитните дискове, които условно можем да назовем "оранжев" и "тъмен" (вижте снимката), но информация за това дали са се произвеждали магнитни дискове с "оранжево" покритие в България или са внасяни не успях да намеря. Възможно, това е било технологично усъвършенствуване, а може просто, преминаване към по-достъпни материали. Въпреки това, струва си да се отбележи, че в ГДР, така се различавали вносните магнитни дискове с феритно покритие от местното производство с покритие на кобалтова основа.
Тестовите изпитания на СМ5508 се провели през януари 1987 година. Това е най-масовия HDD, произвеждан в страните членки на СИВ. Произвеждани са, като минимум, до 1991година. Известни са ми следните най-големи серийни номера: 1988 - 300xx, 1989 - 502xx, 1990 - 919xx, 1991 – 1352xx. Първите дискове са имали плосък горен капак (както при ЕС5300), в последствие са поставяни капаци с издатина над шпиндела. Късните твърди дискове, производство 1991 година, вместо червени етикети имат жълти.
От типичните неизправности следва да се отбележат "прилепване" на главите към повърхността на диска при продължително съхраняване и като следствие механичното им повреждане при включване (поради това се препоръчва преди включване, след дълго съхранение, да се направи ръчно "залюляване" на дисковете и главите напред-назад).
Характерно също е повреждането на микроконтролера, видимо следствие, на което е отсъствието на движение на блока глави при начална инициализация на диска. За щастие, микроконтролера, най-често е поставен в цокъл. Понякога се поврежда оптичния датчик на нулевата пътечка: при инициализация блокът глави се движи само в една посока и не се връща на нулевата пътечка. При сглобяване-разглобяване да се обърне внимание на надежността на контактите на проводниците в конекторите X06, X07 и X08.
(б.п. следват втора част картинки тук: http://it-history.ru/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B6%D1%91%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8)
Документация:
В предишните модели запомнящи устройства ИЗОТ за позициониране на блока глави се използували стъпкови двигатели. Това довеждало до сериозни ограничения в напречната плътност на записа (брой пътечки на магнитния диск), и до капацитета на запомнящото устройство. С СМ5509, за първи път в СИВ, при позиционирането на блока глави е бил използуван механизма voice coil (дословно – гласова бобина): преместването на главите се осъществява чрез увеличаване или намаляване на тока в намотката, разположена в полето на силен постоянен магнит. Името на този механизъм произлиза от неговата конструктивна подобност с конструкцията на високоговорителя.
Тестовите изпитания на СМ5509 са се провели през ноември 1988 година.
В моята колекция няма токова запомнящо устройство, затова за типичните му неизправности не мога да кажа нищо.
Превод: Владимир Влаев
28.03.2017
Если что-то, не судите строго, обещаю поправиться.
http://it-history.ru/index.php/Отечественные_жёсткие_диски